Породи кучета

Понеделник, 09 Август 2012 13:15

Кане корсо

 Кане корсо е порода, водеща началото си от Италия, развъждана по естествен път. За прародител на познатите днес кучета се считат мастифите, но кане корсо има значителни преимущества пред тях - не страда от генетични заболявания, по-издръжливо е, няма толкова течащи лиги. В началото породата е използвана за лов на едър добитък и охрана. Името произлиза от латинската дума "conors", която означава "пазач, защитник". Популярно е като "кучето на италианската мафия". Предпочитано заради сериозния си, респектиращ външен вид и надеждно изпълнение на длъжността охранител. До днес кучетата от тази порода остават едни от най-редките и скъпи в света.

Визия
Кане корсо спада към едрите породи. Мощно на пръв поглед, но много елегантно и грациозно, с добре развита релефна мускулатура. Слави се с бързина и издръжливост. Тялото е по-издължено, отколкото е височината при холката, хармонично.
Главата е голяма и тежка, без бръчки, стопът е силно изразен, а челюстите са изключително здрави.  Муцуната е много широка и плоска - дължината и ширината й са почти равни, което е около 3,5/10 от дължината на цялата глава. Възглавничките на лапите и ноктите са тъмни.

На височина при холка достига до 63-70см, с тегло от 45-55кг за мъжки кучета и 60-65см, с тегло от 45-50кг за женски. Косъмът е къс и твърд с дължина около 2-3см, като най-къс е по муцуната и преднара част на главата - 1-1.5см. Окраската може да бъде разнообразна - черна, сива или тигрова с бели петна, които петна, обаче, са допустими единствено в областта на гърдите, около носа и част от предните крака.

Темперамент
Кане корсо е едно много вярно, спокойно, всеотдайно и уравновесено куче. Неговият стопанин е неговият живот, предано до край. Лесно се поддава на обучение и често не е проблемно дори за хора, които нямат опит в  отглеждането и възпитанието на домашни любимци. Идеален пазач, не знаещ какво е страх и отстъпление. Привързан към дома и семейството, този груб на пръв поглед приятел, е чудесна компания за деца. Грешно е свхащането на много хора, че породата се използва за битки с кучета. Кане корсо не носи митичната вродена агресия. От създаването си, тези кучета са използвани като работни, а именно - охранител, не боец. Интелигентно е, дори способно само да прецени ситуацията и да вземе самостоятелно решение, ако няма изрична заповед от стопанина си. Въпреки фактът, че е роден пазач, кучето не е агресивно към други животни и хора. Много собственици на тази порода спокойно пускат любимеца си да се разходи сам, да бъде погален от непознати, да поиграе с друго кученце на улицата.

Атлетични са, имат нужда от много движение, тренировки и не биха се оплакали от физическо натоварване.

Българско овчарско куче 

 Понеделник, 09 Август 2012 13:23

 За произхода накратко

Българското овчарско куче (Bulgarian Shepherd Dog, познато още като българско планинско куче, българско пастирско куче) е древно пастирско куче от молосоиден тип. За негов далечен прародител се смята тибетският дог. Според различни сведения в древен Рим такива кучета са използвани в гладиаторски битки. С течение на времето се разделят на две породи - шарпланинец и каракачанска овчарка. Именно от нея произлиза познатото днес българско овчарско куче. Тя е отглеждана по нашите земи още от времето на древните траки, а по-късно и от скитащите скотовъдци - каракачаните. Имащи нужда от смел, силен и надежден пазач за стадата си, се оказва, че това куче покрива всички критерии. Предполага се, че по време на Османското владичество турските войски кръстосвали каракачанките с турски пастирски кучета, което оказало влияние на формирането на породата.

Екстериор
Това е едро куче, излъчващо самоувереност и всяващо респект. Телосложението е хармонично развито, с масивни здрави кости и отлично развита мускулатура. Половият диморфизъм е силно изразен. Мъжките кучета достигат до 75см при холка, 60кг тегло, а женските - 68см при холка, 50-55кг тегло.

Главата е обемна, пропорционално развита. Черепът е широк и масивен. Стопът не е силно изразен, но е забележим. Муцуната също е обемна, не много дълга - около 40% от дължината на главата, с притъпено клиновидна форма. Носната гъба е голяма, тъмно оцветена. Ушите са висящи, средно големи, с триъгълна форма и заоблен връх. Поставени са на нивото на очите. Очите са с бадемовидна форма, средно големи, в тъмно кафяв цвят. Допустимо е външните ъгли на очите да са малко по-високо поставени от вътрешните. Зъбите са здрави и големи, а захапката е ножицовидна.

Шията е средно дълга, мощна и силно замускулена. Не образува видими гънки от кожа, обилно окосмена.

Тялото е масивно. Холката е добре развита, леко изпъкваща над линията на гърба, който е прав, широк и отново замускулен. Гръдният кош е широк и дълбок, а ребрата му придават леко елипсовидна форма. Коремът е прибран, стегнат.

Крайниците (предни и задни) са прави, успоредни един с друг. Мускулестите рамена са дълги, ъгълът между лопатката и раменнтата кост е около 100 градуса. Често срещан е допълнителният 5-и пръст на задните крайници, а ъгълът на скакателните стави е около 150 градуса. Лапите са средно големи, овални, с прибрани пръсти. Имат окосмяване между пръстите, ноктите са дебели и здрави. Възглавничките на лапите също са от дебела и еластична кожа, тъмно оцветени.

Опашката е дебела и високо поставена, обилно окосмена. Носи се извита над гърба, когато кучето е развълнувано, а в спокойно състояние е отпустана надолу.

Космената покривка е съставена от прави, твърди и дълги косми. Обикновено са над 10см. Има плътно подкосмие. Най-обилно е окосмяването около шията и гърдите, образуващо грива, както и по задната част на задните крака. Космите са най-дълги по опашката, достигат до 15см. Най-къси са космите по муцуната, главата и предната част на краката.

Окраската задължително е в два цвята, като са позволени различни съчетания - бяло с големи тъмни петна или обратното - тъмно с големи бели петна. Желателно е тъмният свят да се доближава колкото може повече до черно, но не е задължително и леки отклонения (по-светли нюанси) също са приети.

Предназначение и темперамент
Както се разбира и от името, българското овчарско куче се използва предимно за пазач на стада и имущество. Недоверчиво е, проявява силна агресия към непознати хора и животни. Чувствайки заплаха, то бързо преминава в защита и е свиреп боец. Но след края на битката също толкова бързо се успокоява и възвръща нормалното си спокойно състояние. Ако търсите мил компаньон за игри и веселие - това куче не е за вас. Чувства се чудесно на свобода, изпълнявайки задълженията си на охранител. Поради обемната козина предпочита планинските райони, по-ниските температури. Не може да се отглежда в апартамент! Има нужда от много движение, тесните пространства или животът на верига са крайно нежелателни. Животното може да се озлоби и да стане психически нестабилно. Има силно развито чувство за самостоятелност, лично пространство и ясно изразен териториализъм. Не е претенциозно, изключително издръжливо и работоспособно е. Предано до край на господаря си, но първо трябва да отделите много време в упорити опити да го възпитате, за да разбере кой е този господар. Сравнително лесно се подава на обучение, интелигентно е, но се иска постоянство. Възрастното животно е сериозно и много отговорно. Всички тези качества, съчетани с физическата сила, го правят идеален пазач. Но също така, отдадеността му към стопаните и грижата за дома доказват, че е незаменим приятел. Често това куче е склонно да сподели храната и подслона си с друг животински член на семейството, проявявайки трогателно мило отношение.

Познатият йоркширски териер

Понеделник, 09 Август 2012 13:31

Всички познаваме забележителните йоркита. Малки, сладки, с дълга козина, често обсипана с панделки. Предлагаме ви по-подробна информация за породата. Произход Йоркширският териер е декоративна порода, водеща началото си от графство Йоркшир, Великобритания. Създадена е още преди 100 години, като във формирането й участват скай териер, дендидаймънтериер, староанглийски териер. Първоначално предназначението на тези дребни кученца е било лов на плъхове в мелници и ферми. Устройвани са дори специални зрелищни представления, в които кучетата са демонстрирали умението си да улавят плъхове. Породата е утвърдена и стандартизирана през 1875г. от Английския кенъл клуб с тенденция за смаляване на размерите. Външен вид Тялото е ниско и леко издължено. Главата е малка, с къса муцунка. Ушите са с триъгълна форма, изправени, малки и силно окосмени. Имат черна носна гъба, очите са средо големи, много изразителни и отново в тъмен цвят. Гърбът е прав, крайниците са къси, пропорционални на тялото и покрити с по-дълга козина. Лапите са овални, с черни нокти. Опашката е силно окосмена, прието е да се купира в ранна възраст. Копринената космена покривка е дълга, много лъскава в различни нюанси. Оцветена е  в синкаво на гърба, като прелива към червеникаво-кафяво към главата, гърдите и крайниците. Обикновено достигат около 3кг тегло. Поради дългата си козина, често подлежат на различни козметични процедури - задължително разресване, различни прически и подстригване. Космената покривка по челото е дълга и пречи на нормалното зрение на кучето. Може или да се прибере високо с панделка, или да се подстриже. Същото важи за брадичката и ушите. Съществува рановидност на йоркширския териер, наречена Tea Cup (чаена). Тези кучета са по-дребни от останалите, достигат около 1кг тегло и 15см височина. Срещат се рядко и развъждането им е значително по-трудно. Раждане Йоркширският териер ражда средно по 2-3 малки. Родителите трябва да са на повече от 18 месеца, както е при всички породи, а теглото на женската не трябва да е под 2,5кг. Разгонването й протича почти незабелязано, няма кръвотечение, специфично за едрите породи. Заплождането може да стане само в два дни, а именно между 11-ия и 13-ия ден от разгонването. Бременността трае около 60 дни, като рязко увеличение в теглото на женската и увеличаване на корема се забелязват едва в последните две седмици. Бременността често протича трудно, особено при мини разновидностите. Трябва постоянно да се следи състоянието на майката и да й се дават витамини и добавки. В противен случай има вероятност да роди преждевременно и органите й да се увредят необратимо. Често смъртността при новоредените е висока. Критичен е периодът до 14-ия им ден, когато проглеждат и започват да наддават бързо. Хигиена Дългата козина изисква редовно разресване и подстрижка, най-вече в областите около очите, ушите и дори лапите. Най-хубавото при тази порода е, че я няма специфичната за кучетата миризма, не сменят козината си и липсва подкосмие. Въпреки това, обаче, трябва да се къпят веднъж на две седмици и поне веднъж месечно през зимните месеци. Подстрижката е особено наложителна през летните месеци, когато кучето също се измъчва от горещините.  Не се притснявайте за странният му вид без обемна козина, бързо пораства отново. Ушите трябва да се чистят с клечки за уши и специален препарат поне веднъж седмично, а ноктите трябва да се поддържат къси, за да може животното да стъпва спокойно. Качества Йоркширският териер е изключително жизнено и забавно куче. Не случайно се предпочита от семейства с малки деца и хора, търсещи весел компаньон. Много лесно се подава на обучение, с готовност изпълнява команди и учи трикове. Любвеобилен е, готов да даде част от веселия си нрав и добро настроение на всеки. Силно се привързва към стопаните си и би направил всичко, за да изпълни исканията им. Тази негова добронамереност не го прави идеален пазач, но пък за подобни функции има предостатъчно други породи. Йоркито е жизненият, изпълнен с любов и преданост приятел вкъщи. Чувства се чудесно отглеждан в апартамент, не на открито. Не изисква много място или дълги часове, прекарани в разходки. С удоволствие би водил вашия начин на живот и би ви следвал навсякъде, готов за игра и ласки.

Накратко за дакелите

Сряда, 21 Юли 2012 20:14

Дакелът е една от най-древните породи кучета, следите й се появяват още отпреди 2000 години пр.н.е. в Египет. В онова далечно време дакелите са били предпочитани любимци от знатните особи. Въпреки това няма точни данни откъде те водят началото си, според Дарвин, то е именно Индия, след което са пренесени в Европа. Породата е създадена официално в Германия, като в началото кучетата са се използвали за подземен лов на язовци, еноти, лисици и др. Някои от участниците във формирането на днешния дакел са скочтериерите, кокер шпаньолите. Дакелите са три вида - късокосмести, острокосмести и дългокосмести. Всяка от тях също се дели на три според размера си - стандартни, малки и миниатюрни дакели. Стандартните достигат височина над 35см при холка и 6кг-9кг тегло. Малките - 30-35см височина, до 4кг тегло. Миниатюрните - под 30см височина, до 3-4кг тегло. Специфични за дакелът са ниският ръст, силно издълженото тяло и късите крака. Ушите са меки, висящи и тънки. Муцуната е дълга с носна гъба, оцветена в тъмен цвят. Очите са с бадемовидна форма, отново тъмни. Опашката обикновено е отпусната надолу, повдигната е, когато кучето е развълнувано. Космените покривки при трите вида дакели са различни. При късокосместите козината е лъскава, с твърд и къс косъм, плътно долепен към тялото. Острокосместите имат твърди и груби косми, дълги около 3см. Косъмът при дълкокосмстите е дълъг, лъскав и мек. Най-обилно е окосмението на ушите, гърдите, шията, задната част на краката. Окраската е предимно кафява, кафяво-червеникава, кафяво-жълтеникава, тигрова, среща се също в черно с кафяви петна над очите и по крайниците. Темперамент Дакелът е много интелигентно, смело, любвеобилно, гордо и любопитно куче. Трудно е за обучение поради силния си характер и своенравно поведение, но с повече усилия и търпение не е невъзможно. Има нужда от сериозен стопанин, който да му покаже, че трябва да се подчинява. При неправилно възпитание или прекалено разглезване дакелите могат да нанесат много щети и дори да станат непредсказуеми в отношението си към семейството и околните. Обикновено тези кучета се препоръчват за възрастни хора. Търпението не е най-силната им страна, избухливи са, не обичат някой да ги използва за играчки, затова и често не се разбират с деца. Отново всичко зависи от даденото им възпитание и определените граници. Козината им е лесна за поддръжка, не изисква специални грижи. Изключение правят дългокосместите дакели, които се нуждаят от редовно разресване. Енергийни и активни кучета са, но се чувстват чудесно, отглеждани в апартамент. Силно се привързват към човека, който приемат за свой стопанин, а също са добронамерени към външни лица. Померан Неделя, 20 Юни 2012 11:26 История и произход Померанът е порода от групата на древните северни шпицове. Води началото си от Пруския регион на Померания, откъдето произлиза и името му. Прародителите на познатия днес померан са внесени в Европа с цел да бъдат помощници на овчарите, като са пазели овцете да се движат заедно в стадото. Достигали са до 15кг тегло и са били много по-големи от познатите ни в настоящето кучета. С времето породата се развива и размерите й са сведени до минимум. Известни собственици на померани са Емил Зола, Мария Антоанета, Моцарт и кралица Виктория. Последната се влюбва до такава степен в породата, че около 1800-та година основава собствен развъдник. Днес померанът е малко, много красиво куче, предпочитано от хората за компаньон, изложби и шоу програми. Визия Померанът е компактно куче, чиято височина на тялото надминава дължината. Вратът е къс и главата се държи високо. Гърбът е прав, а мускулатурата не е масивна.  Опашката се държи високо, плътно извита над гърба. Краката са прави, успоредни един на друг. Главата е пропорционална на тялото, с леко заоблен череп, очите са с бадемовидна форма в тъмен цвят. Ушите са малки, високо изправени, а муцунката е къса, заострена в края, с черна носна гъба. Имат ножицовидна захапка. Най-отличителната и впечатляваща черта на померана е неговата козина - дълга и права, оприличаваща го на плюшена играчка.  Най-обилно е окосмението около врата, раменето и гърдите, образуващо голяма яка. Цветовете са разнообразни, едноцветни или двуцветни - черно, жълтокафяво, кремаво с кафяво и т.н., позволени са различни комбинации и нюанси. На размери достига до 20-30см височина и около 2кг - 2,5кг (мъжките), 2,5кг - 3кг (женските). Животът му продължава около 16г. Характер Померанът е много живо и интелигентно куче. Бързо възприема и винаги е готово да научи нещо ново. Въпреки размерите си, то е смело, често проявява силен темперамент. Ако от малко съжителства с котка, куче или други животни, ще ги приеме като част от семейството. Отново противно на размерите, померанът може да прояви агресия спрямо кучета, които са в пъти по-големи от него самия. Подозрителен е към непознати и преди да приеме нов човек в обкръжението си, го подлага на щателно проучване. При подходящо възпитание и социализация, свиква по-лесно с нови лица. Кучетата от тази порода са много горди, лаят при подозрения за опасност, което ги прави дори алармиращи пазачи. Отличителна чарта е тяхната "любознателност" и готовността им да учат различни трикове и номера. Много са любопитни. Предпочитат компанията на възрастни хора пред тази на малки деца, въпреки че по природа не са агресивно настроени. Спокойният им, уравновесен нрав, възможността за лесно обучение и сериозното поведение правят помераните предпочитани любимци дори от хора, които не харесват мини породи. Чувстват се най-добре, отглеждани в апартамент или вътре вкъщи. Дългата козина предполага редовно разресване и повищено внимание към появата на паразити през летните месеци. Чихуахуа - най-малкото куче Вторник, 25 Май 2012 12:53 Чихуахуа е най-малката порода в света. Тези миниатюрни сладури, късокосмести или дългокосмести, са сред най-предпочитаните любимци от семейства с малки деца. Причините за това са няколко - малките размери на животното не изискват пространство и дълги разходки, за които не винаги намирате време, идеално е за отглеждане в апартамент. Големите породи крият и повече рискове за децата - не винаги можете да сте сигурни, че едрото куче ще си прецени силата в играта, ухапване от него би било много по-опасно. Плюс е и късата козина (при късокосместите чихуахуа), която трудно би скрила паразит през летните месеци. Също така, наподобяващото мишле кученце е неустоимо изкушение за малчуганите, които могат да го обличат в различни дрешки, да му слагат панделки и да го носят със себе си. Произход Чихуахуа е много древна порода, известна още от времето на древните толтеки и ацтеки, за които тези кучета са били свещени. Открити са различни видове скални рисунки, фигурки и аксесоари, по които образът на кучето присъства редом до вождове и техните семейства. Смята се, че породата произхожда от Мексико, затова и носи наименованието на един от щатите там. Първоначално са били познати само късокосмести чихуахуа, но след пренос на кучетата в Северна Америка и Европа, се създава и дългокосместата разновидност. Първата киноложка изложба се е състояла през 19век. За популяризация на породата преди години много са допринесли известни личности като оперната певица Аделина Пати и диригентът Ксав Кюг, които не се разделяли с дребните си любимци дори по участия и на снимачната площадка. Външен вид На размери кучето достига максимум 20см височина и 1,5 - 2кг тегло. Тялото им е много дребно и харнмонично. Главата е сравнително голяма в съпоставка с тялото, закръглена, с ясно изразен стоп. Муцунката е къса и леко заострена. Очите им са големи, изпъкнали, раздалечени едно от друго и обикновено са с цвета на носната гъба. Ушите са големи, щръкнали нагоре с триъгълна форма и не се купират. Крачетата са прави, с малки лапички. Опашката е средно дълга, носи се извита над гърба или насочена нагоре. При дългокосместите чихуахуа опашката е силно окосмена, както и ушите. При тях косъмът е леко вълнообразен, много нежен. При късокосместите косъмът е много къс и прав. Окраската на козината може да е разнообразна - едноцветна или многоцветна, в нюансите на кафяво, червеникаво, кремаво, сребристосиво, черно и бяло. Позволени са различни съчетания. Характер Чихуахуа е много грациозно куче, подвижно и забавно, със силно развит интелект. Много е предано на стопаните си. Горделиво е и често е ревниво. Не обича да дели вниманието на семейството с други животни и хора. Въпреки малките си размери, има много своенравен и инатлив характер. Често се поддава трудно на обучение, но причината за това не е неразбиране на исканията ви. Просто се опитва да възпита и вас. Въпреки че се предпочита за съжителство с деца, то не е от най-дружелюбните кучета. Предпочита компанията на възрастни хора, спокойни разходки, игра с играчки пред това да бъде гушкано от деца. Бързо губи търпението си с тях, не обича да се налагат над него, да му бъде заповядвано, има много силен темперамент. Отново в разрез с размерите си, често е агресивно към други животни, дори да се страхува от тях. Предприемчиво е и много умно. С две думи - ако искате забавно, малко животинче с характер - това е вашето куче. С него никога не е скучно, много е дейно. Бретон Шпаньол Бретон епаньолът е изключително популярна порода в Западна Европа и в САЩ. По външен вид напомна на спаньола и сетера. Той има дълбоки гърди, къса и силна поясница, широка крупа, силни крайници с добре изразени ставни ъгли. Той е живо и дейно куче. Опашката я държи на равнището на гърба. Тя се купира и дължината й е около 10 см, завършва със снопче козина. Козината е недълга, плътно прилягаща, гъста, коприненоподобна и леко вълниста. Окраската е бяла с оранжеви, кафяви или черни петна, на капки или трицветен. Пигментацията на носната гъба е в тон с окраската на тялото. Височината в холката е 47-50 см, а теглото е 13-15 кг. Сведения за бретон епаньола може да се намерят в ловните издания и на рисунките от началото на 18 век. Но това все още не е била тази порода, която е известна днес. Историята на съвременните бретон епаньоли започва в началото на 20 век, когато породата вече започнала да изчезва и я подмладили по програмата на Артур Ено. Старинното ловно куче по своите физически качества и темперамент напълно съответствало на суровите условия на своята родина. Въпреки, че съвременните бретон епаньоли редовно присъстват в изложбените зали, това са разностранно надарени ловни кучета. Породата е призната от FCI, АКС, UКС, КCGВ, СКС, АNКС. Бретон епаньолът е универсален ловец – има отлична стойка и носи дивеча, освен това е предан и лесно управляем. Бретон епаньолът е надежден и приятен компаньон. С това куче може да ловувате през всеки сезон. Собствениците и почитателите на тази порода ще ви приведат множество доводи, че никое друго куче не може да се сравни с него.

Сибирско Хъски

Характер

Хъскито е лоялен семеен компаньон. Не е подозрителен към непознати, но ще пази дома ви от тях. Нежен, предан и бдителен. Нетърпелив да учи. Своенравно, но интелигентно куче.

Външен вид

Очите са бадемовидни във всички нюанси на синьото и кафявото - едноцветни или пъстри. Триъгълни уши, разположени близо едно до друго. Тялото е малко по-дълго, отколкото високо.Подобно на унгарската визла няма кучешка миризма. Козината може да бъде дълга или къса,но при двата вида подръжката (груминга) не е особено труден. Подкосъмът е мек. Позволени са най-различни цветове.

Ръст	Мъжки:53.5-60 см. Женски:50.5-56 см.
Тегло	Мъжки:20.5-28 кг. Женски:15.5-23 кг.

Заболявания

Очни заболявания Има три предавани по наследство заболявания: наследствена/младежка катаракта, корнеална дистрофия и прогресивна ретинална атрофия. Наследствена младежка катаракта: Наследствената младежка катаракта се изразява с помътняване на очите на младото куче още на около 3 месечна възраст. Тези катаракти се различават от не-наследствените, които засягат възрастни или остарели кучета. Катарактата води до отслабване на зрението или пълна слепота в някои случаи. Най-често срещаната при сибирското хъски се наблюдава в задния дял на лещата. Корнеална Дистрофия: Корнеалната дистрофия засяга корнеята - външния прозрачен участък на очната ябълка. В повечето случаи при "Сибирците" заедно с това заболяване има ненормално събиране на липиди в чистата корнея на окото, което води до замъгляване или непрозрачност. Сибирското хъски има склонност към дълбока стромална дистрофия, която включва натрупване на триглицериди. Наблюдава се също ануларна дистрофия във формата на поничковидно замъгляване в периферната корнея. Обикновено се забелязва при възрастни кучета и засяга по-често женските. Зрението рядко се засяга и не съществува ефективно лечение. Прогресивна Ретинална Атрофия (ПРА): Прогресивната ретинална дистрофия засяга ретината, светлочувствителната вътрешна "подплата" на задната част на очната ябълка. Сибирските хъскита страдат от уникална форма на ПРА, която се наблюдава само при тази порода и човека. Предизвиква загуба на нощното зрение, следвана от загуба на дневното зрение и евентуално слепота. Нарича се Х-linked PRA, тъй като се предава чрез ХХ хромозома на женската. Женски, които наследят дефектен ген от един родител и нормален от другия, не се разболяват сериозно. Те са носители с много слабо забележими ретинални дефекти и не губят зрението си. Мъжко кученце от женска-носител получава или дефектен, или нормален ген, зависи от това коят хромозома му се падне. Ако е с дефектен ген, кучето е засегнато от ПРА, тъй като мъжките носят хромозом ХY. Заболяването при мъжките води до загуба на зрението на възраст още дори около 5 месеца.


Немска Овчарка

Немското овчарско куче

Външен вид

Характеризира се със здрава костна система и добре развита мускулатура. Телосложението е хармонично и съразмерно развито, като тялото е здраво, стегнато, с плътно прилепнала към него козина. Главата е масивна, с клиновидна форма, широка черепна част и плоско чело. Носната гъба е голяма и черна. Челюстите са здрави и силни, с ножицовидна захапка. Ушите са високо поставени, с остри върхове, стърчащи нагоре. Очите са тъмни и изразителни. Шията е под ъгъл 45° спрямо гръдния кош, който е овален, широк и дълбок. Коремът е умерено прибран. Крупата се спуска плавно към основата на опашката, която е окосмена, със саблевидна форма и на дължина достига под скакателните стани. Крайниците са прави и успоредно поставени, осигуряващи широка крачка с пълно разгъване на ставите. Нормалното движение е нисък приземен тръс. Космената покривка е средно дълга, гъста, груба, с плътно прилягащи косми, които на главата, ушите и предните страни на краката са по-къси, Окраската е сиво-кафеникава с различни оттенъци, гърбът е черен. Предпочитат се наситените тонове. Косъмът е светъл в основата и по-тъмен към върха.вис. холка: мъжки 60-65 см, женска 55-60 см; тегло: мъжки 30- 40 кг, женска 22-32 кг.

Стандарт на породата

Международна класификация: ФР Германия, №166 по МФК с височина на холката: женски 55-60 cm, мъжки 60-65 cm; и с тегло: женски 22-32 kg, мъжки 30-40 kg. Имат издължена муцуна и дълга опашка.

Характеристика

Немската овчарка (Немско овчарско куче) е най-известната порода кучета, синоним на вярност към стопанина и семейството. Кучетата от породата са предпочитани за охрана на държавните граници, безценни помощници на органите на реда и незаменими пазители на семейното имущество. Създатели на породата са Артур Майер и Макс фон Щефаниц.
Средната тежина на немските овчарки е 35 kg, но за целите на граничната полиция и служба „Полиция“ се използват екземпляри със значително по-големи размери.

Особености на характера

Кучетата от тази порода са известни със своята привързаност и жертвоготовност за семейството, което се грижи за тях. Те защитават стопаните си с риск за собствения си живот, като същевременно са дисциплинирани, умни, игриви, недоверчиви към непознати хора, издръжливи на пътуване, безсъние и натоварване. Парадоксално е, че немските овчарки не нападат деца. Враждебни са предимно към непознати хора.
За целите на националната сигурност немската овчарка е незаменима заради силно развитото си обоняние, посредством което намира без усилие наркотици, някои боеприпаси и пресни следи при издирване на престъпници.
Кучетата от породата са търпеливи, приспособими и излъчват самоувереност и самочувствие. Имат бърз бяг в тръс и удължена крачка без съществено поклащане на гръбната линия. Имат сангвиничен тип нервна система - силен и уравновесен, при някои - до холеричен - силен, но неуравновесен, без неуравновесеността да се отнася към сигурността на стопаните. Кучетата от породата имат характер, което особено силно ги обвързва с човешкото семейство.Немската овчарка обединява най-добрите качества на всички породи кучета. Тя е вярно, много жизнено и издръжливо куче, с развит интелект, неподкупно, недоверчиво към непознати хора, бдително, смело и чудесен приятел, готово да защити своя господар с цената на живота си. Има добре развит отбранителен рефлекс. Изключително силното обоняние и отличният слух, вроденото чувство за борба и търпеливостта й я правят незаменим помощник на полицаите, граничарите, митничарите, както и на армията. Тя е незаменим водач на слепи хора, спасител на затрупани от лавина или след земетресение, както и рудотърсач, газопроверител и др. В някои страни все още се използва за пазене на овчи стада. Немската овчарка е изключително чисто животно, поради което се отглежда в апартаменти въпреки големите си размери и е безупречен бодигард. Уравновесената й нервна система, привързаността и безкористната й любов я правят желан обитател на всеки дом.

Аляски Маламут

Аляският маламут е порода едри домашни кучета (Canis lupus familiaris), първоначално развъждана в Аляска и използвана като впрегатни кучета. Понякога е бъркана с породата хъски, макар че двете се различават в много отношения.
Името му идва от названието на ескимоското племе маламути, обитаващо залива Коцебу на Чукотско море, което първо е започнало отглеждането на тази порода. Аляският маламут има силно телосложение и здрава мускулатура, и макар да не е сред най-бързите впрегатни кучета, той е изключително издръжлив и е в състояние да тегли много тежки товари. Това масивно куче обикновено е с тегло 30-40 кг, оптимална височина 63,5 см при мъжките и 58 см при женските, има голяма глава, бадемовидни очи, средноголеми уши с триъгълна форма, гъста и остра козина преливаща от светлосиво към черно. Той е много дружелюбен, интелигентен и предан. Силно привързан към деца, той се държи изключително покровителствено към тях и във всяка една ситуация е готов да ги защити. Трябва да се има предвид, че маламутът живее в глутница, следователно при него е важно да се установи йерархията в глутницата (като кучето възприема стопанина си също като част от глутницата). Затова не бива да се очаква от него да бъде куче пазач, напротив - той дружелюбно приема всеки новодошъл и агресия проявява единствено в случай, че новодошлият застраши целостта на глутницата.
Аляският маламут има нужда от големи пространства и движение затова трудно се адаптира към живот в апартамент или малка къща.

Мини Пинчер

 Мини пинчер е дребнa късокосместа порода кучета - кроманьони, които са много смели за размера си, любопитни и енергични. На височина достигат 25 - 30 см, 4 до 6 килограма. Продължителноста на живота има е 13-14 години. Произлизат от териерите. При добри условия на отглеждане, козината е къса, гъста, блестяща, плътно прилепнала към тялото. Цветът на космената покривка е черен или кафяв с червеникавожълти петна, кафявочервеникав с по-светли петна, сивосинкав и др. Главата е относно удължена клинообразна тон с окраската. Очите са тъмни. Отличават се с остър слух. Много се привързват към господаря си. Раждат от 1 до 6 малки. Много игриво куче до дълбока старост.
 

Доберман

Характеристики

Външен вид

Високо, стройно и хармонично свързано куче с квадратен формат. Елегантните линии на тялото му, гордата стойка и незаменимият характер го правят незаменим компанион и самоотвержен защитник, ако се наложи.

Размер

Размери според FCI Ръст мъжки - 65-70 см., ръст женски -63-67см. тегло - 20-26кг. Размери според AKC Ръст мъжки - 66-71 см., ръст женски -61-66см. Размери според KC (The Kennel club) мъжки идеално 69см. женски идеално 65см.

Цвят

Черен, кафяв и син с ръждиво-червени петна. Типичният черен цвят с кафеви муцуна, лапи и в частност корем, се нарича плащ с подплащници.

Глава

Пропорционална на тялото.Черепната част, погледната отгоре, има клиновидна форма, не е много широка между ушите и почти плоска, като към темето има леко заобляне. Медианната бразда е забележима. Надочните дъги не са много развити. Стопът е плавен, но очевиден. Муцуната е пропорционална на черепната част и добре развита. Отворът на устата трябва да стига до кътните зъби. Устните са месести и плътни, прилепнали към долната челюст, осигурявайки перфектно затваряне на устата, пигментирани са тъмно.

Нрав

Доберманът е единствената порода куче, чиято насоченост е да бъде телохранител на своя стопанин. Интелигентен, лесно податлив на обучение, силен и ловък той живее с желанието да служи на човека. Пълен с енергия, весел и общителен той създава здрава връзка със своето човешко семейство и особено с “избрания” човек, който остава единствен за него за цял живот. Доберманът съществува за да бъде до стопанина си, да се грижи за него и да пази неговия живот. Недоверчив е към други хора.

Интелект

По интелигентност доберманът се намира в първа група на пета позиция. Това означава, че за заучаване на дадена команда са необходими по-малко от пет повторения. Пред него се нареждат, както следва : 4.Голдън Ретривър, 3.Немска Овчарка, 2.Пудел 1.Бордърколи.
Несъмнено изключително умно и расъдливо животно.

Враждебност

Темпераментен, но овладян и дружелюбен. Приятелски настроен към деца, но непоколебим и ефикасен срещу всеки натрапник.

Здраве

Средно доберманите живеят между 10 и 14 години, те често страдат от редица здравословни проблеми - разширена кардиомиопатия, маточна гръбначна нестабилност, болест на простатата.

 Стафордширски Бултериер (Питбул)

Описание

Стафорширският бултериер е средно на ръст куче, набито, мускулесто с атлетични заложби. Притежава широка глава, оформени гръдни мускули, къса муцуна, тъмни кръгли очи, широка уста с „ножична“ захапка. Ушите са малки, мускулите на челюстите добре изявени, а устните им показват склонност да не пускат.
Стафорширският бултериер се среща в следите разцветки — черно, червено, пъстро, синьо, бежово и вариации от техните съчетания

Нрав

Въпреки индивидуалните различия в личността съществуват отличителни черти, важащи за всички стафордшири. Поради селекцията сегашното куче е познато със своя неотстъпващ кураж, интелигентност и издръжливост. Това съчетано с привързаността към приятелите му (особено деца), спокойствие и доверима стабилност го прави много комплексно куче, което може да се използва за различни цели. Казано е - ”Никоя порода не е толкова привързана към семейството”.
Породата е естествено мускулеста и може да изглежда дори заплашително. Поради своята вродена привързаност към човека повечето стафордшири са използват като пазачи или в тренировки за нападение на други кучета. Използва се чувството им за съхранение на собственика (водачът на глутницата), дори с цената на собствения им живот.
Стафорширският бултериер е в Топ 10 на породите, които са най-подходящи за семейства и особено деца, според доклад изготвен и публикуван от Southampton University през 1996 г. Малките на Стафорширският бултериер са много податливи на домашна дресировка.

Пресата и лошото поведение

Откакто законът ”UK Dangerous Dogs” (опасни кучета в Обединеното кралство) прави незаконно притежаването на порода като питбул териера, пресата отразява много случаи на атаки от страна на Стафордширски бултериери или кръстоски върху деца, възрастни и домашни любимци. Създава се опасение, че „преименуването” от питбул на стафордшир, ще доведе до предотвратяване на съдебно преследване. Също така описанието „кръстоска със Стафордширски бултериер” често се използва за кучета като Американския питбул териер.
Марк Евънс (известен ветеринар) казва: ”Стафордширите имат лоша репутация в пресата, но това не е само тяхна заслуга -- всъщност те са прекрасни кучета. Ако хората си мислят, че стафордширите имат проблем, те гледат в грешната посока за същността на кучето. Когато са добре гледани и правилно възпитавани, те се превръщат в прекрасна компания. Нашият опит говори, че проблемът идва от лоши собственици, които експлоатират желанието на кучето да задоволи изискванията им по време на тренировка, карайки го да показва агресия."

Закон за забранените породи

Стафордширският бултериер често е обект на забрани по цял свят като част от „бул енд териер” семейството. Англия, Австралия и Нова Зеландия правят ясно разграничаване на Стафордширския бултериер и Американския питбул териер и това е отразено в закона „Breed Specific Legislation” (закон за забранените породи)

Санбернар

Санбернар (на немски: Bernhardiner) е порода кучета със швейцарски произход. Създадена е в края на 17 или началото на 18 в. от монасите на Санбернарския манастир, намиращ се в Големия Санбернарски проход в Алпите. В манастира развъждали и дресирали тези кучета за спасяване на заблудили се или затрупани от лавини пътници, поради което първоначално породата се е наричала лавинхунд. Едва през ХІХ в. породата е наречена със сегашното си име. Кучетата от тази ценна порода са спасили много хора от „бялата смърт“ в планината. Известен е паметникът на знаменитото куче Бари в Париж, спасило живота на 43 изпаднали в беда хора.
Санбернарът е едро, грубо, масивно куче. На височина достига 70 cm, а на тежина 100 kg. Има малки клепнали уши и сравнително дълга опашка. Срещат се две разновидности на породата - късокосместа и дългокосместа. Окраската обикновено е двуцветна - червеникавожълтеникава, бяла с големи лимонени петна или червеникава с големи бели петна. Кучетата от тази порода са известни с миролюбивия си нрав и огромния си апетит, но за сметка на това са непретенциозни към храната.